* * *
В началото с целувки
ме обсипваше.
В началото
леко по леко те обиквах.
В началото
бяха само думи сладки,
но дните бяха
прекалено кратки.
Бавно минаваха минутите,
започнах да усещам секундите.
Всичко отминаваше бавно,
страшното с нашта раздяла дойде,
не бях се чуствала по – зле.
Сега от мене мече няма нищо,
ти взе със тебе всичко.
Ти не разбра колко
много значиш за мен.
Ти ме накара
да се плаша от любовта.
Но чуй какво ще ти кажа сега:
Дано друга да обичаш,
до болка да я обичаш,
а тя силно да те мрази,
до смърт да те мрази.
Както аз до болкате обичах,
както аз сега до смърт те мразя.
© Надя Георгиева All rights reserved.
