17.02.2006 г., 14:30

* * *

867 0 1


В началото с целувки
ме обсипваше.
В началото
леко по леко те обиквах.
В началото
бяха само думи сладки,
но дните бяха
прекалено кратки.
Бавно минаваха минутите,
започнах да усещам секундите.
Всичко отминаваше бавно,
страшното с нашта раздяла дойде,
не бях се чуствала по – зле.
Сега от мене мече няма нищо,
ти взе със тебе всичко.
Ти не разбра колко
много значиш за мен.
Ти ме накара
да се плаша от любовта.
Но чуй какво ще ти кажа сега:
Дано друга да обичаш,
до болка да я обичаш,
а тя силно да те мрази,
до смърт да те мрази.
Както аз до болкате обичах,
както аз сега до смърт те мразя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...