* * *
На Борис и неговия блян.
Събуждаш се отново в хладната реалност,
след мигове блажени в краткия си сън.
И пак пресичаш бавно, часовете празни,
забързани в лудешкия си ритъм, вън.
Ограбен с нейната благословия,
на километри хиляди от тук.
Повтаряш името и пак,като в магия,
отнела слънцето на твоя топъл юг.
Съзираш я в разцъфналите рози,
съзираш я и в жълтите листа.
Дали остатъка на тъжен край ще носи,
или начало ново, цяла любовта.
Събуждаш се отново в хладната реалност,
след мигове блажени в краткия си сън.
И пак пресичаш бавно, часовете празни,
забързани в лудешкия си ритъм, вън.
Ограбен с нейната благословия,
на километри хиляди от тук.
Повтаряш името и пак,като в магия,
отнела слънцето на твоя топъл юг.
Съзираш я в разцъфналите рози,
съзираш я и в жълтите листа.
Дали остатъка на тъжен край ще носи,
или начало ново, цяла любовта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Даниел Стоянов Todos los derechos reservados
