knqza (Даниел Стоянов)
162 145
9 ene 2007, 1:16

* * * 

  Poesía
611 0 6
На Борис и неговия блян.

Събуждаш се отново в хладната реалност,
след мигове блажени в краткия си сън.
И пак пресичаш бавно, часовете празни,
забързани в лудешкия си ритъм, вън.

Ограбен с нейната благословия,
на километри хиляди от тук.
Повтаряш името и пак,като в магия,
отнела слънцето на твоя топъл юг.

Съзираш я в разцъфналите рози,
съзираш я и в жълтите листа.
Дали остатъка на тъжен край ще носи,
или начало ново, цяла любовта.

© Даниел Стоянов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??