Jan 9, 2007, 1:16 AM
* * *
На Борис и неговия блян.
Събуждаш се отново в хладната реалност,
след мигове блажени в краткия си сън.
И пак пресичаш бавно, часовете празни,
забързани в лудешкия си ритъм, вън.
Ограбен с нейната благословия,
на километри хиляди от тук.
Повтаряш името и пак,като в магия,
отнела слънцето на твоя топъл юг.
Съзираш я в разцъфналите рози,
съзираш я и в жълтите листа.
Дали остатъка на тъжен край ще носи,
или начало ново, цяла любовта.
Събуждаш се отново в хладната реалност,
след мигове блажени в краткия си сън.
И пак пресичаш бавно, часовете празни,
забързани в лудешкия си ритъм, вън.
Ограбен с нейната благословия,
на километри хиляди от тук.
Повтаряш името и пак,като в магия,
отнела слънцето на твоя топъл юг.
Съзираш я в разцъфналите рози,
съзираш я и в жълтите листа.
Дали остатъка на тъжен край ще носи,
или начало ново, цяла любовта.
© Даниел Стоянов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Хубаво е Дани!
-
Браво!
Дано е ново начало! -
хубав стих, Дани!
-
Поздрав!
-
Браво, Дани!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Благодаря ти.