* * *
На Борис и неговия блян.
Събуждаш се отново в хладната реалност,
след мигове блажени в краткия си сън.
И пак пресичаш бавно, часовете празни,
забързани в лудешкия си ритъм, вън.
Ограбен с нейната благословия,
на километри хиляди от тук.
Повтаряш името и пак,като в магия,
отнела слънцето на твоя топъл юг.
Съзираш я в разцъфналите рози,
съзираш я и в жълтите листа.
Дали остатъка на тъжен край ще носи,
или начало ново, цяла любовта.
Събуждаш се отново в хладната реалност,
след мигове блажени в краткия си сън.
И пак пресичаш бавно, часовете празни,
забързани в лудешкия си ритъм, вън.
Ограбен с нейната благословия,
на километри хиляди от тук.
Повтаряш името и пак,като в магия,
отнела слънцето на твоя топъл юг.
Съзираш я в разцъфналите рози,
съзираш я и в жълтите листа.
Дали остатъка на тъжен край ще носи,
или начало ново, цяла любовта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниел Стоянов Все права защищены
