* * *

20 ene 2006, 20:10

Poesía

675 0 0

Студено е навън, студено е в мен,
защо си тръгна ти, защо дойде и този ден?
Знам, че ти сега не си и няма да си скоро с друга,
но защо повярва на хорските лъжи?
Знам, че ти сега живееш във заблуда,
но защо си тръгна, ми кажи?
Боли ме, боли ме много,че си тръгна,
боли ме, но вече нямам сили да те върна.
Нямам сили да те моля,
да те моля и убеждавам,
че съм била и ще ти бъда вярна,
и че не искам да те наранявам.
Но кажи, какво да правя,
боли мe и тази болка ме убива,
вече връщане назад няма,
разруши се нашата любов красива!
Само спомените за нея ми остават,
само тях си имам вече,
само те сили за живот ми дават,
нима не разбираш колкото те обичам, бе човече?
Знам, че ти друга може би ще обикнеш,
но не знам дали аз ще мога да съм с друг,
знам, че ти с нашата раздяла може би ще привикнеш,
а аз ще си остана самичка тук.
Аз бях искрена и винаги съм била такава,
бях единствено твоя и живях единствено за теб
любов толкова голяма веднъж в живота се дава
и аз реших да я даря на теб!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

* * *

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas