20 ene 2006, 20:10

* * *

  Poesía
890 0 0
Студено е навън, студено е в мен,
защо си тръгна ти, защо дойде и този ден?
Знам, че ти сега не си и няма да си скоро с друга,
но защо повярва на хорските лъжи?
Знам, че ти сега живееш във заблуда,
но защо си тръгна, ми кажи?
Боли ме, боли ме много,че си тръгна,
боли ме, но вече нямам сили да те върна.
Нямам сили да те моля,
да те моля и убеждавам,
че съм била и ще ти бъда вярна,
и че не искам да те наранявам.
Но кажи, какво да правя,
боли мe и тази болка ме убива,
вече връщане назад няма,
разруши се нашата любов красива!
Само спомените за нея ми остават,
само тях си имам вече,
само те сили за живот ми дават,
нима не разбираш колкото те обичам, бе човече?
Знам, че ти друга може би ще обикнеш,
но не знам дали аз ще мога да съм с друг,
знам, че ти с нашата раздяла може би ще привикнеш,
а аз ще си остана самичка тук.
Аз бях искрена и винаги съм била такава,
бях единствено твоя и живях единствено за теб
любов толкова голяма веднъж в живота се дава
и аз реших да я даря на теб!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Моничка Захарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...