30 abr 2005, 19:31

***

  Poesía
874 0 1

         Да можех, бих искал да съм вятър,

         за да галя кротко твоите коси...

         Да беше бряг, а аз вълна от океана,

         с много нежност ти от мен ще си обляна!

         Ако бях птица – за теб ще пея само

         с възторга на сърцето си голямо!

         Искам да съм слънце –
         само теб ще грея с огнени лъчи!

         Искам да съм сълза  блестяща
         и  радостна от твоите очи!

         Да бях ракета, а ти звезда  - пленителна, далечна,

         мигом към теб, в космоса, без страх ще полетя!

         Как искам уловената от нас секунда да е вечна

         и в ръцете си да носим жаравата
         на любовта – не и пепелта!  

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Кабакчиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Как искам уловената от нас секунда да е вечна и в ръцете си да носим жаравата на любовта – не и пепелта!" Много е хубаво

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...