Да можех, бих искал да съм вятър,
за да галя кротко твоите коси...
Да беше бряг, а аз вълна от океана,
с много нежност ти от мен ще си обляна!
Ако бях птица – за теб ще пея само
с възторга на сърцето си голямо!
Искам да съм слънце –
само теб ще грея с огнени лъчи!
Искам да съм сълза блестяща
и радостна от твоите очи!
Да бях ракета, а ти звезда - пленителна, далечна,
мигом към теб, в космоса, без страх ще полетя!
Как искам уловената от нас секунда да е вечна
и в ръцете си да носим жаравата
на любовта – не и пепелта!
© Валентин Кабакчиев Всички права запазени