30.04.2005 г., 19:31

***

883 0 1

         Да можех, бих искал да съм вятър,

         за да галя кротко твоите коси...

         Да беше бряг, а аз вълна от океана,

         с много нежност ти от мен ще си обляна!

         Ако бях птица – за теб ще пея само

         с възторга на сърцето си голямо!

         Искам да съм слънце –
         само теб ще грея с огнени лъчи!

         Искам да съм сълза  блестяща
         и  радостна от твоите очи!

         Да бях ракета, а ти звезда  - пленителна, далечна,

         мигом към теб, в космоса, без страх ще полетя!

         Как искам уловената от нас секунда да е вечна

         и в ръцете си да носим жаравата
         на любовта – не и пепелта!  

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Кабакчиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Как искам уловената от нас секунда да е вечна и в ръцете си да носим жаравата на любовта – не и пепелта!" Много е хубаво

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...