Apr 30, 2005, 7:31 PM

***

  Poetry
880 0 1

         Да можех, бих искал да съм вятър,

         за да галя кротко твоите коси...

         Да беше бряг, а аз вълна от океана,

         с много нежност ти от мен ще си обляна!

         Ако бях птица – за теб ще пея само

         с възторга на сърцето си голямо!

         Искам да съм слънце –
         само теб ще грея с огнени лъчи!

         Искам да съм сълза  блестяща
         и  радостна от твоите очи!

         Да бях ракета, а ти звезда  - пленителна, далечна,

         мигом към теб, в космоса, без страх ще полетя!

         Как искам уловената от нас секунда да е вечна

         и в ръцете си да носим жаравата
         на любовта – не и пепелта!  

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Кабакчиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Как искам уловената от нас секунда да е вечна и в ръцете си да носим жаравата на любовта – не и пепелта!" Много е хубаво

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...