2 abr 2007, 15:23

...

  Poesía
1.1K 0 1
Аз искам да забравя,
но не се забравя лесно любовта.
Аз искам болката да спре,
но кървави сълзи се стичат по моето лице.
Аз искам в очите ми да няма скръб,
но ето, ти отново ми обърна гръб.
Аз искам в мен ти да не оставиш своите следи,
но една сълза на лицето ми блести...
Боли, кръвта ми бавно си тече
и с болка откривам, че няма кой да ме разбере.
От порязаното силно ме боли,
но душата ми повече от раната кърви.
Един живот умира с любовта,
но едва ли ще се възроди от пепелта.
Сълзите стичат се сега,
за да скрият моята тъга...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яничка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...