Аз искам да забравя,
но не се забравя лесно любовта.
Аз искам болката да спре,
но кървави сълзи се стичат по моето лице.
Аз искам в очите ми да няма скръб,
но ето, ти отново ми обърна гръб.
Аз искам в мен ти да не оставиш своите следи,
но една сълза на лицето ми блести...
Боли, кръвта ми бавно си тече
и с болка откривам, че няма кой да ме разбере.
От порязаното силно ме боли,
но душата ми повече от раната кърви.
Един живот умира с любовта,
но едва ли ще се възроди от пепелта.
Сълзите стичат се сега,
за да скрият моята тъга...