2 апр. 2007 г., 15:23

...

1.1K 0 1
Аз искам да забравя,
но не се забравя лесно любовта.
Аз искам болката да спре,
но кървави сълзи се стичат по моето лице.
Аз искам в очите ми да няма скръб,
но ето, ти отново ми обърна гръб.
Аз искам в мен ти да не оставиш своите следи,
но една сълза на лицето ми блести...
Боли, кръвта ми бавно си тече
и с болка откривам, че няма кой да ме разбере.
От порязаното силно ме боли,
но душата ми повече от раната кърви.
Един живот умира с любовта,
но едва ли ще се възроди от пепелта.
Сълзите стичат се сега,
за да скрият моята тъга...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яничка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...