...
Аз искам да забравя,
но не се забравя лесно любовта.
Аз искам болката да спре,
но кървави сълзи се стичат по моето лице.
Аз искам в очите ми да няма скръб,
но ето, ти отново ми обърна гръб.
Аз искам в мен ти да не оставиш своите следи,
но една сълза на лицето ми блести...
Боли, кръвта ми бавно си тече
и с болка откривам, че няма кой да ме разбере.
От порязаното силно ме боли,
но душата ми повече от раната кърви.
Един живот умира с любовта,
но едва ли ще се възроди от пепелта.
Сълзите стичат се сега,
за да скрият моята тъга...
но не се забравя лесно любовта.
Аз искам болката да спре,
но кървави сълзи се стичат по моето лице.
Аз искам в очите ми да няма скръб,
но ето, ти отново ми обърна гръб.
Аз искам в мен ти да не оставиш своите следи,
но една сълза на лицето ми блести...
Боли, кръвта ми бавно си тече
и с болка откривам, че няма кой да ме разбере.
От порязаното силно ме боли,
но душата ми повече от раната кърви.
Един живот умира с любовта,
но едва ли ще се възроди от пепелта.
Сълзите стичат се сега,
за да скрият моята тъга...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яничка Всички права запазени
