23 sept 2005, 22:27

*** 

  Poesía
956 0 1

***

         За тебе мисля всяка нощ и ден:

         дущата ми неистово те иска,

         че ти държиш я в сладък плен

         и светлина от нея плиска...

 

         Сърцето ми като огромна клада,

         пръска струи огнени любов.

         Докоснеш ли го, ще отидеш в ада

         на изтезания жестоки, в свят суров.

 

         И все пак ела, не се страхувай!

         Нека бъдем изпепелени двама,

         и в прощален танц да отлетим –

         частици пепел – към вселената голяма.

 

         21.09.2005 г.

© Валентин Кабакчиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Защо в Ада, Валентин, бих искала да е Рая. Изгарянето е от любов и болката е сладка. Иначе много силно.
Propuestas
: ??:??