23 sept 2005, 22:27

*** 

  Poesía
1010 0 1
***
За тебе мисля всяка нощ и ден:
дущата ми неистово те иска,
че ти държиш я в сладък плен
и светлина от нея плиска...
Сърцето ми като огромна клада,
пръска струи огнени любов.
Докоснеш ли го, ще отидеш в ада
на изтезания жестоки, в свят суров.
И все пак ела, не се страхувай!
Нека бъдем изпепелени двама,
и в прощален танц да отлетим – ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Кабакчиев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??