***
1.2K
0
1
***
За тебе мисля всяка нощ и ден:
дущата ми неистово те иска,
че ти държиш я в сладък плен
и светлина от нея плиска...
Сърцето ми като огромна клада,
пръска струи огнени любов.
Докоснеш ли го, ще отидеш в ада
на изтезания жестоки, в свят суров.
И все пак ела, не се страхувай!
Нека бъдем изпепелени двама,
и в прощален танц да отлетим –
частици пепел – към вселената голяма.
21.09.2005 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Кабакчиев Всички права запазени
