12 mar 2006, 0:42

* * *

  Poesía
1.5K 0 6

Избираме всичко във този живот

освен времето, мястото, начина,

по който създава ни някой. Какво?

И това ще избираме някога?

Избираме всичко и често грешим,

но връщане няма, приятелко.

Каквото сме сърбали - това ще дробим

дори да е малко неправилно.

Съпрузи, съпруги, любовни игри -

квартири, коли и капризи

дали да сме без или пък с пари

и други подобни пинизи.

Избрал съм си теб и май не греша,

че глупост голяма направих,

но сигурно кармата моя е това,

мечтите си в нея удавих!

Избираме всичко и често грешим -

не ща да се връщам, приятелко!

Не знам аз ще бъда ли вечно любим,

но обещавам да бъда внимателен!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Константин Коев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...