Mar 12, 2006, 12:42 AM

* * *

  Poetry
1.5K 0 6

Избираме всичко във този живот

освен времето, мястото, начина,

по който създава ни някой. Какво?

И това ще избираме някога?

Избираме всичко и често грешим,

но връщане няма, приятелко.

Каквото сме сърбали - това ще дробим

дори да е малко неправилно.

Съпрузи, съпруги, любовни игри -

квартири, коли и капризи

дали да сме без или пък с пари

и други подобни пинизи.

Избрал съм си теб и май не греша,

че глупост голяма направих,

но сигурно кармата моя е това,

мечтите си в нея удавих!

Избираме всичко и често грешим -

не ща да се връщам, приятелко!

Не знам аз ще бъда ли вечно любим,

но обещавам да бъда внимателен!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин Коев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...