6 mar 2006, 12:16

* * * 

  Poesía
612 0 4
Като камък на шията
всяка дума тежи.
Няма как да се скрия.
Подли хорски очи
мерят грях подир грях,
ден след ден преброяват...
Но защо ме е  страх?
Всеки срам отболявал,
казват същите хора -
с шепи хвърляли кал
във очите на Бога.
С театрална печал
и престорени сълзи,
изпровождали всеки
осъден до кръста му.

Като  камък на шията
всяка мисъл тежи...

Венцислава Симеонова

© Венцислава Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??