Като камък на шията всяка дума тежи. Няма как да се скрия. Подли хорски очи мерят грях подир грях, ден след ден преброяват... Но защо ме е страх? Всеки срам отболявал, казват същите хора - с шепи хвърляли кал във очите на Бога. С театрална печал и престорени сълзи, изпровождали всеки осъден до кръста му.
Вени ,стихът ти е чудесен,но защо ти тежи хорската дума,а още повече като камък.Отмъкни го от шията си,дишай,дишай...
Поздравления за стиха ти ,на мен лично ми допадна!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.