VenY (Венцислава Симеонова) VenY (Венцислава Симеонова)
5 78
Mar 6, 2006, 12:16 PM

* * *

  Poetry
870 0 4
Като камък на шията
всяка дума тежи.
Няма как да се скрия.
Подли хорски очи
мерят грях подир грях,
ден след ден преброяват...
Но защо ме е  страх?
Всеки срам отболявал,
казват същите хора -
с шепи хвърляли кал
във очите на Бога.
С театрална печал
и престорени сълзи,
изпровождали всеки
осъден до кръста му.

Като  камък на шията
всяка мисъл тежи...

Венцислава Симеонова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислава Симеонова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0