* * *

Mar 6, 2006, 12:16 PM

Poetry

615 0 4

Като камък на шията
всяка дума тежи.
Няма как да се скрия.
Подли хорски очи
мерят грях подир грях,
ден след ден преброяват...
Но защо ме е страх?
Всеки срам отболявал,
казват същите хора -
с шепи хвърляли кал
във очите на Бога.
С театрална печал
и престорени сълзи,
изпровождали всеки
осъден до кръста му.

Като камък на шията
всяка мисъл тежи...

Венцислава Симеонова

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

кумеца (Румен Ченков)

2006-03-07T12:01:05+02:00

Харесва ми!
VenY (Венцислава Симеонова)

2006-03-07T11:55:27+02:00

Благодаря ви!
dolly (Доли)

2006-03-06T17:52:50+02:00

Много е хубаво, Вени...
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

2006-03-06T16:54:58+02:00

Вени ,стихът ти е чудесен,но защо ти тежи хорската дума,а още повече като камък.Отмъкни го от шията си,дишай,дишай...
Поздравления за стиха ти ,на мен лично ми допадна!

* * *

Свързани произведения

Comments

Random works