6.03.2006 г., 12:16 ч.

* * * 

  Поезия
660 0 4
Като камък на шията
всяка дума тежи.
Няма как да се скрия.
Подли хорски очи
мерят грях подир грях,
ден след ден преброяват...
Но защо ме е  страх?
Всеки срам отболявал,
казват същите хора -
с шепи хвърляли кал
във очите на Бога.
С театрална печал
и престорени сълзи,
изпровождали всеки
осъден до кръста му.

Като  камък на шията
всяка мисъл тежи...

Венцислава Симеонова

© Венцислава Симеонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??