* * *
Плачи момиче...
за братята си по съдба,
за всички като тебе,
за Вечната игра.
Плачи за най-добрия си приятел,
за зелено-сините очи,
колко пъти ще се питаш
дали животът ще ви раздели.
Плачи, че кръв тече във тебе,
че земята се върти,
слънцето лицето ти изгаря
и от лъчите му боли.
Да бъдеш, което си била
е някак странно невъзможно,
а да се откажеш ти сега
е твърде, твърде сложно.
Плачи на рамото на някой,
споделящ твоите сълзи,
защото той ги е изплакал,
плачи дете, сега плачи.
за братята си по съдба,
за всички като тебе,
за Вечната игра.
Плачи за най-добрия си приятел,
за зелено-сините очи,
колко пъти ще се питаш
дали животът ще ви раздели.
Плачи, че кръв тече във тебе,
че земята се върти,
слънцето лицето ти изгаря
и от лъчите му боли.
Да бъдеш, което си била
е някак странно невъзможно,
а да се откажеш ти сега
е твърде, твърде сложно.
Плачи на рамото на някой,
споделящ твоите сълзи,
защото той ги е изплакал,
плачи дете, сега плачи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Роксана Медичи Todos los derechos reservados
