28.05.2006 г., 0:44 ч.

* * * 

  Поезия
680 0 7
Плачи момиче...
за братята си по съдба,
за всички като тебе,
за Вечната игра.
Плачи за най-добрия си приятел,
за зелено-сините очи,
колко пъти ще се питаш
дали животът ще ви раздели.
Плачи, че кръв тече във тебе,
че земята се върти,
слънцето лицето ти изгаря
и от лъчите му боли.
Да бъдеш, което си била
е някак странно невъзможно,
а да се откажеш ти сега
е твърде, твърде сложно.
Плачи на рамото на някой,
споделящ твоите сълзи,
защото той ги е изплакал,
плачи дете, сега плачи.

© Роксана Медичи Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пак съм аэ.Виждам,че и тебе са те посетили "оценителите",но стихотворението ти заслужава хубава оценка,въпреки тях.
  • Поздравления и от мен за стихото!
  • Много силно,истинско,обсебващо.Прочетох го няколко пъти и,ако ми позволиш,ще те цитирам понякога.
  • Всъщност тук става дума за изкуство. Който издребнява пред узкуството е нищ духом и о слава на Винкелман. Стихотворението е превъзходно, звучи като песен, идеално е синхронизиран растежа на ритъма. Авторката е вложила много силни емоции и ги е пресъздала невероятно умело. Поздравления.
  • Финалът е страхотен !!! И няма лошо - поплачи си. Плачът е пречистващ и животворен.6-ичка от мен!
  • Ами всъщност аз не съм много виновна за това обяснение ако заради него е "наказателният" удар, но иначе съзнавам, че това не от най-добрите ми произведения
  • Харесва ми начина, по който пишеш още откак се запознах с теб.Не си мисли, че съм тр забравил ... просто ежедневието ми е много натоварено.Знаеш сега ми предстоят изпити.Знам това не е оправдание, но моля те разбери ме.Това лято ще се видим.Продължаваи все в този дъх.Това е много добро.
Предложения
: ??:??