Вече за теб не ме боли,
ти за мен си много спомени,
но вече не си любов,прости,
забравих те,не ме вини!
Ти търсиш други,а обичаш мен,
не те разбирам,прав си може би,
ще ми простиш ли някой ден,
че ме поиска,а не те обичаха вече мойте очи!
Забравих те в един прекрасен ден,
когато срещнах любовта,
едва тогава осъзнах,
преди как сляпа съм била!
В очите ти блестят сълзи,
но аз не те обичам вече,
ти мойто сбогом приеми
и нека сме един от друг далече!
Когато те исках,ти ме отхвърли,
разби на прах надежди и мечти,
разби сърцето ми и го захвърли,
нямаше нужда от мойте очи!
Дори сега,аз знам,не ме обичаш,
а страдаш,че остана сам,
и с още много ти да бъдеш,
аз знам че винаги ще бъдеш там,
в спомените ми като едно момче,
което аз от все сърце обикнах,
едно момче,за мене първата любов,
но какво бях аз за теб,
така и не разбрах...