6 jun 2013, 15:47

*** 

  Poesía » De amor
626 0 4

Обичам те! Отчаяно и тайно
години вече всичко в мен не спира
да те копнее. Думичка случайно
за теб дочута, кара да пулсира

сърцето ми във ритъма на степ...
Но тази обич плаши те, тревожи!
Избягваш ме! Да бъда близо с теб
копнежът ми е все по-невъзможен.

И тази невъзможност все по-лудо
разпалва любовта ми, и не зная
какво да правя... И очаквам чудо
от тази страст да ме спаси накрая!

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасна поезия!
  • Кое й е лошото на несподелената любов? - Такова прекрасно нещо - мечтаеш, бленуваш, мяташ се, гърчиш се, но... отговорности никакви няма! Друго си е като ти надянат хомота! Еее, засмейте се, де!
  • Изпревари ме, приятелю, с моето откровение! Но аз и не бих могъл така да го опиша!Браво!
  • Най- боли несподелената любов!Добре написана творба!Никой не би желал да е лиричния герой.
Propuestas
: ??:??