6.06.2013 г., 15:47

***

825 0 4

Обичам те! Отчаяно и тайно
години вече всичко в мен не спира
да те копнее. Думичка случайно
за теб дочута, кара да пулсира

сърцето ми във ритъма на степ...
Но тази обич плаши те, тревожи!
Избягваш ме! Да бъда близо с теб
копнежът ми е все по-невъзможен.

И тази невъзможност все по-лудо
разпалва любовта ми, и не зная
какво да правя... И очаквам чудо
от тази страст да ме спаси накрая!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасна поезия!
  • Кое й е лошото на несподелената любов? - Такова прекрасно нещо - мечтаеш, бленуваш, мяташ се, гърчиш се, но... отговорности никакви няма! Друго си е като ти надянат хомота! Еее, засмейте се, де!
  • Изпревари ме, приятелю, с моето откровение! Но аз и не бих могъл така да го опиша!Браво!
  • Най- боли несподелената любов!Добре написана творба!Никой не би желал да е лиричния герой.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...