6 июн. 2013 г., 15:47

***

826 0 4

Обичам те! Отчаяно и тайно
години вече всичко в мен не спира
да те копнее. Думичка случайно
за теб дочута, кара да пулсира

сърцето ми във ритъма на степ...
Но тази обич плаши те, тревожи!
Избягваш ме! Да бъда близо с теб
копнежът ми е все по-невъзможен.

И тази невъзможност все по-лудо
разпалва любовта ми, и не зная
какво да правя... И очаквам чудо
от тази страст да ме спаси накрая!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасна поезия!
  • Кое й е лошото на несподелената любов? - Такова прекрасно нещо - мечтаеш, бленуваш, мяташ се, гърчиш се, но... отговорности никакви няма! Друго си е като ти надянат хомота! Еее, засмейте се, де!
  • Изпревари ме, приятелю, с моето откровение! Но аз и не бих могъл така да го опиша!Браво!
  • Най- боли несподелената любов!Добре написана творба!Никой не би желал да е лиричния герой.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...