18 sept 2006, 22:49

* * * 

  Poesía
589 0 0

Липсваш ми... без теб не е същатото както преди... погледай вечер звездите и си мисли,
че и аз може би ги гледам в този миг... пожелай си нещо, пожелай си да съм с теб. Ще видиш как
изгаряш, ще почувстваш топлина по устните ти - това ще е моята целувка, която ти
праща луната, за да знаеш, че те обичам и че ми липсваш.

09.09.2006god.

Виж, току-що падна една звезда - тя е сбъдване на някоя мечта...
Виж, ето там, това си ти... Пожелах си да си с мен...
Ето че мечтите понякога се сбъдват, макар и нереални да са те...
Не бива да спираме да мечтаем, иначе светът не би бил толкова хубав, колкото е сега...
Ако всички спрат да мечтаят, то един ден всичко ще изчезне...
Луната, Звездите... всичко и нищо няма да е така красиво вечер...
06.09.2006g.

Питах те защо луната плаче и звездите падат бавно
,
питах те защо дървото гние и падат листата,
защо денят изчезва и пада мрак,
а ти смутен ми отговаряш: "Луната плаче, защото е самотна;
дървото гние, защото идва неговият край;
слънцето залязва
, за да се появи мракът,
но всичко това се случва, защото днес умира любовта!!!
06.09.2006g.


 

© Илияна Мечкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??