2 jun 2007, 21:25

* * * 

  Poesía
799 0 4
Не спи ли неспокойния ти дух,
та пак боде гръбнака на деня ми
с игла, по-тънка от девичи косъм,
за да дочуя тежкия ти глас?
... Не прося!
Не те желая!
Не очаквам да си тук.
В недрата на капризната си болка
открих вода,
а от кръвта отровна,
нахлула в безконечните ми вени,
се ширна най-красивата земя... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Маринска Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??