Подари ми част от душата си!
Онази, опръскана с кръв,
потопена в катран,
преживяла войни
и заченала буря...
. . . . . . .

Този стар амбулантен търговец,
по чието лице
малки струйки от пот
или дъжд
са копали тунели,
ми предлага латерна,
повтаряща нашата песен...

А ние даже нямаме песен...
Даже нямаме дом...
Даже детско чадърче,
за което да мислим,
че е покрив на дом...
Нямаме...

. . . . . . . .

А е толкова хубаво,
че те моля
за част от душата ти...
Не коя да е...
А онази,
опръскана с кръв,
потопена в катран...
. . . . . . . . . .

Ще дадеш ли петак
за латерната?
Ще си купим ли песен?
Изчакай ме тук!
Във вестника има обява:
"На разрушения рибен пазар
стар амбулантен търговец
разменя запазени люспи от риба
за запазени детски чадърчета."
Изчакай ме тук!...
Или...

Подари ми част от душата си!
Онази, опръскана с кръв...


За какво ми е всичко,
което побирам във шепа,
ако нямам пейзажа,
за който те моля?...
Само част от душата ти...

. . . . . . . . . . . . .

Онзи стар амбулантен търговец
всъщност продава
нашите вещи...