27 sept 2007, 8:09

===

  Poesía
1.2K 0 2

Подари ми част от душата си!
Онази, опръскана с кръв,
потопена в катран,
преживяла войни
и заченала буря...
. . . . . . .

Този стар амбулантен търговец,
по чието лице
малки струйки от пот
или дъжд
са копали тунели,
ми предлага латерна,
повтаряща нашата песен...

А ние даже нямаме песен...
Даже нямаме дом...
Даже детско чадърче,
за което да мислим,
че е покрив на дом...
Нямаме...

. . . . . . . .

А е толкова хубаво,
че те моля
за част от душата ти...
Не коя да е...
А онази,
опръскана с кръв,
потопена в катран...
. . . . . . . . . .

Ще дадеш ли петак
за латерната?
Ще си купим ли песен?
Изчакай ме тук!
Във вестника има обява:
"На разрушения рибен пазар
стар амбулантен търговец
разменя запазени люспи от риба
за запазени детски чадърчета."
Изчакай ме тук!...
Или...

Подари ми част от душата си!
Онази, опръскана с кръв...


За какво ми е всичко,
което побирам във шепа,
ако нямам пейзажа,
за който те моля?...
Само част от душата ти...

. . . . . . . . . . . . .

Онзи стар амбулантен търговец
всъщност продава
нашите вещи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Маринска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...