27 sept 2007, 8:09

===

  Poesía
1.2K 0 2

Подари ми част от душата си!
Онази, опръскана с кръв,
потопена в катран,
преживяла войни
и заченала буря...
. . . . . . .

Този стар амбулантен търговец,
по чието лице
малки струйки от пот
или дъжд
са копали тунели,
ми предлага латерна,
повтаряща нашата песен...

А ние даже нямаме песен...
Даже нямаме дом...
Даже детско чадърче,
за което да мислим,
че е покрив на дом...
Нямаме...

. . . . . . . .

А е толкова хубаво,
че те моля
за част от душата ти...
Не коя да е...
А онази,
опръскана с кръв,
потопена в катран...
. . . . . . . . . .

Ще дадеш ли петак
за латерната?
Ще си купим ли песен?
Изчакай ме тук!
Във вестника има обява:
"На разрушения рибен пазар
стар амбулантен търговец
разменя запазени люспи от риба
за запазени детски чадърчета."
Изчакай ме тук!...
Или...

Подари ми част от душата си!
Онази, опръскана с кръв...


За какво ми е всичко,
което побирам във шепа,
ако нямам пейзажа,
за който те моля?...
Само част от душата ти...

. . . . . . . . . . . . .

Онзи стар амбулантен търговец
всъщност продава
нашите вещи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Маринска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...