15 abr 2006, 16:06

* * *

  Poesía
750 0 2
Заспах в студени завивки,
обгърната в топли мечти.
След тежки среднощни запивки,
уморена притворих очи.

Не ме сгряха мъжки ръце,
даващи, вземащи, силни.
Дъхът ми подгони леко перце
и замръзна, преди да политне.

Затрих следите оставени,
пометох и малкото жал...
Табела гласеше: забравени!
са нежните мигове, които си дал.

Вкус на тъга безцелно
полепна по сухите устни,
затворени! и няма ни болка ответна,
нито чувства във време заробени.

Опитах да плача в съня си,
а не спях и не плачех.
Какво ли сърцето ми търси
и с какво ли го плашех...
2004

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • красив и тъжен стих!
  • "...Какво ли сърцето ми търси
    и с какво ли го плашех..."
    С нищо! Просто в реалността, човек не винаги е готов да направи това, което иска, мисли, желаят от него, ...

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...