15 апр. 2006 г., 16:06

* * *

748 0 2
Заспах в студени завивки,
обгърната в топли мечти.
След тежки среднощни запивки,
уморена притворих очи.

Не ме сгряха мъжки ръце,
даващи, вземащи, силни.
Дъхът ми подгони леко перце
и замръзна, преди да политне.

Затрих следите оставени,
пометох и малкото жал...
Табела гласеше: забравени!
са нежните мигове, които си дал.

Вкус на тъга безцелно
полепна по сухите устни,
затворени! и няма ни болка ответна,
нито чувства във време заробени.

Опитах да плача в съня си,
а не спях и не плачех.
Какво ли сърцето ми търси
и с какво ли го плашех...
2004

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • красив и тъжен стих!
  • "...Какво ли сърцето ми търси
    и с какво ли го плашех..."
    С нищо! Просто в реалността, човек не винаги е готов да направи това, което иска, мисли, желаят от него, ...

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...