Kotentseto
61 195
15 апр. 2006 г., 16:06

* * * 

  Поэзия
531 0 2
Заспах в студени завивки,
обгърната в топли мечти.
След тежки среднощни запивки,
уморена притворих очи.

Не ме сгряха мъжки ръце,
даващи, вземащи, силни.
Дъхът ми подгони леко перце
и замръзна, преди да политне.

Затрих следите оставени,
пометох и малкото жал...
Табела гласеше: забравени!
са нежните мигове, които си дал.

Вкус на тъга безцелно
полепна по сухите устни,
затворени! и няма ни болка ответна,
нито чувства във време заробени.

Опитах да плача в съня си,
а не спях и не плачех.
Какво ли сърцето ми търси
и с какво ли го плашех...
2004

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • красив и тъжен стих!
  • "...Какво ли сърцето ми търси
    и с какво ли го плашех..."
    С нищо! Просто в реалността, човек не винаги е готов да направи това, което иска, мисли, желаят от него, ...
Предложения
: ??:??