24 may 2023, 3:27

* * *

  Poesía
587 3 11

Под червеното знаме родени

и закърмени с лой от Москва,

поколения с крепостни селяни

ни заливат с червена боя.

 

 

Юри

Йовев

Май

2023 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Yuri Yovev Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Весо, пров си, нищо добро не ни чака с хора като копейкин и компания.
  • Безжичен, Тери! Хората в България са разделени, някои приветстват цапането с червена боя и застават зад Костадинов, Радев, Нинова… но аз предпочитам Господинов, Ушев, Грозев…
  • Живеем във времена на подмяна на ценности, на измислени нови думички, на подмяна на национални истории, на надцакване, на злобна дипломация, на кривовървяща демокрация... Хванах се за думата рашизъм, но много преди това е възникнал сашизмът. Не може да се слагат под един знаменател всички хора, не е демократично, нали?! Сбирщина от цял свят завладя територията на Америка и избута племената да живеят в резервати и биваха поголовно убивани. Държавата България също възниква от племена, нали!? Защо не говорите за колонизаторите, които в момента умело продължават да коронизират?! Тази война умело се превърна в състезание, в парад на оръжейните мощностти, в аукцион с наддаване, кой повече оръжие ще даде, кой повече хора ще убие. Спрете вече с цинизмите и с обидите. Хората са еднакви навсякъде, добри и лоши, рашисти и сашисти. Алчността в момента управлява света.
  • Ивита 😊 аз не мога да си представя някой нормален човек тук да иска да живее в режима на Путин, или във съюз с него, освен няколко промити мозъци и платени копейки
  • Прочетох коментара на Валя и ще си позволя коментар, с твое позволение, Юрка ...Винаги ще има такива хора. Винаги е имало и ще има предатели и продажници. И те винаги ще бъдат презирани, най- вече от ония на които служат...
    Както винаги: Будна гражданска позиция!
    Благодаря ти, приятелю!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...