24.05.2023 г., 3:27

* * *

588 3 11

Под червеното знаме родени

и закърмени с лой от Москва,

поколения с крепостни селяни

ни заливат с червена боя.

 

 

Юри

Йовев

Май

2023 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Весо, пров си, нищо добро не ни чака с хора като копейкин и компания.
  • Безжичен, Тери! Хората в България са разделени, някои приветстват цапането с червена боя и застават зад Костадинов, Радев, Нинова… но аз предпочитам Господинов, Ушев, Грозев…
  • Живеем във времена на подмяна на ценности, на измислени нови думички, на подмяна на национални истории, на надцакване, на злобна дипломация, на кривовървяща демокрация... Хванах се за думата рашизъм, но много преди това е възникнал сашизмът. Не може да се слагат под един знаменател всички хора, не е демократично, нали?! Сбирщина от цял свят завладя територията на Америка и избута племената да живеят в резервати и биваха поголовно убивани. Държавата България също възниква от племена, нали!? Защо не говорите за колонизаторите, които в момента умело продължават да коронизират?! Тази война умело се превърна в състезание, в парад на оръжейните мощностти, в аукцион с наддаване, кой повече оръжие ще даде, кой повече хора ще убие. Спрете вече с цинизмите и с обидите. Хората са еднакви навсякъде, добри и лоши, рашисти и сашисти. Алчността в момента управлява света.
  • Ивита 😊 аз не мога да си представя някой нормален човек тук да иска да живее в режима на Путин, или във съюз с него, освен няколко промити мозъци и платени копейки
  • Прочетох коментара на Валя и ще си позволя коментар, с твое позволение, Юрка ...Винаги ще има такива хора. Винаги е имало и ще има предатели и продажници. И те винаги ще бъдат презирани, най- вече от ония на които служат...
    Както винаги: Будна гражданска позиция!
    Благодаря ти, приятелю!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...