23 ago 2006, 13:10

*** 

  Poesía
753 0 5

Obra no adecuada para menores de 18 años

ПУКАНА ЗА СРЕЩА
Ревизорка:
-Ако ще сме само двама,
казвай, да не е измама?
Чаши, свещи и така,
викат му рУмантика.
Van:
-Тъз’ рУмантика дали,
включва свещи и игри?
Или пък луната вещо,
крие там и още нещо?
Ревизорка:
-Те дзвИздите нека падат,
май за друго не прилягат.
Пък луната са облещи,
кат видя онези свещи.
Van:
-Слагай манджата сига!
Стига вечи ми рива.
Либуфта ми мъжка,
през корема гладен пъшка.
Ревизорка:
-И покривка ше ти сложа,
влизай бързо в мой’то ложе!
Тъй напрау ма втрещи
с тъз’ рУмантика, свещи!
Ревизорка:
Ван ма малко олигави.
После другу ми направи.
Олее, много изтрещях,
Ван щом бързо изплющях.
Ревизорка:
То на селу под хасмите,
ич биля не пита.
Баф, загубих си ума.
Ван ми каза само “да”.
Ревизорка:
Чух го аз и са облещих.
Туй пУкана бе за среща.
Тва’ вино и тез’ пък свещи.
На вратата ма заклещи.
Ревизорка:
Речи, чакай ма жина.
Любя та.Как не разбра.
Ше ти стана после мъж.
Дай да та въргалям в ръж.
Ревизорка:
Въх мар божкеее.Не така.
Рекоф си, ша ма боли глава.
Цял дживот сама, сама.
Ван ма иска за жина.
Ревизорка:
Дай го прая перушан,
тоя смотания Ван.
Как ръката ша ми иска,
само, за да ма постиска.


© Гера Гера Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??