8 feb 2013, 15:45

***

545 0 0

В един момент оставаш сам,
колкото със себе си си прям,
осъзнаваш,че няма да си там,
в своето минало така оставено,
но може би никога забравено...
Оставаш със спомените твои,
платени със сълзи безброй.
И няма ги вече онези очи,
в чийто блясък себе си откри.
Няма ги вече онези ръце,
прегърнат ли, болката да спре.
Няма ги вече и онези проблеми,
белязали миналото като емблеми,
а тогава бяха големите дилеми
щастлив ли си, не си ли,
а сега си тук, боли ли?
Не е както беше, като че ли.
Самотата ти дали ще спре?
Потъваш в нея като в море...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...