Кiara (Киара)
182 300
8 ene 2007, 13:32

* * * 

  Poesía
558 0 5

Колелото се върти.

Луната е нащърбена.

Очите ми са черни,

сърцето е озъбено.

А тухлите редя ги,

стени издигам,

високи,
сиви,

прокълнати.

Да мога после,

да казвам

-не разбирам.

Не знам какво е лунапарк,

не съм и ходила на театър

Сълзи съм виждала

единствено по черната кора

на старата върба.

За свойте не признавам.

Обичах веднъж

за кратко

и мразя днес всичко по малко.

На криво хили ми се гарвана.

Обичам да рисувам

слънца

черно-бели.

Изневерих на дъгата веднъж

и тя се разсърди.

Във петък винаги съм влюбена.

В слънцата си

тях сърцето ги вижда,

очите премигват,

като две лампи във парка

-той твърде голям,

те твърде мръсни.

Във сряда съм болна

от спомени

Последната тухла най-тежка е,

последния гвоздей,

ръждясъл и остър е.

Аз стискам очи

и забивам.

В стената

Забивам.

Казват пороците

гвоздеи са,

които цял живот

 в ковчезите свои огъваме.

Аз имам шестнайсет,

а твоите колко са.

Единят  ми е по рождение,

а другите сами дойдоха

постепенно

от скука и небрежност.

-пороци на моето детство.

Утре ставам на дванайсет.

Луната ме задърпа за ухото,

ядосана е,

а аз пияна съм .

Неделя е ,

някой е оставил цветя на пътеката.

Красиви са,

а на мен ми е тежко.

Ще протегна ръка,

ще повярвам.

Гарванът плаче на

секунди от края

студена съм,

колелото  върти се,

очите ми празни са.

 

© Киара Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??