11 oct 2007, 11:22

* * *

  Poesía
658 0 7
Изписахме се във вдъхновението
на Белия поет
поетично многосрични.
Из-римувани настигахме се
във  онова  не-написано "обичам те".
По дланите на вятъра бяхме
полъхно прелетни
и се завръщахме на пролет,
за да бъдем отново лирически
Апострофни угаряха дните ни .
Разкъсвахме
с  въздишка мастилена
самотата по листите.
Да боли
до любов
многостепенно.
Изляхме се в дъгите на небето
плътно-есенно
до пристрастеност
преливащо-сливащи.
Дано ми  простиш, Любов,
но тръгвам си  в най-сребърната зима.
Премълчах те...
А обичах ръцете му, скитнице!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Киара Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...