* * *
Изписахме се във вдъхновението
на Белия поет
поетично многосрични.
Из-римувани настигахме се
във онова не-написано "обичам те".
По дланите на вятъра бяхме
полъхно прелетни
и се завръщахме на пролет,
за да бъдем отново лирически
Апострофни угаряха дните ни .
Разкъсвахме
с въздишка мастилена
самотата по листите.
Да боли
до любов
многостепенно.
Изляхме се в дъгите на небето
плътно-есенно
до пристрастеност
преливащо-сливащи.
Дано ми простиш, Любов,
но тръгвам си в най-сребърната зима.
Премълчах те...
А обичах ръцете му, скитнице!
на Белия поет
поетично многосрични.
Из-римувани настигахме се
във онова не-написано "обичам те".
По дланите на вятъра бяхме
полъхно прелетни
и се завръщахме на пролет,
за да бъдем отново лирически
Апострофни угаряха дните ни .
Разкъсвахме
с въздишка мастилена
самотата по листите.
Да боли
до любов
многостепенно.
Изляхме се в дъгите на небето
плътно-есенно
до пристрастеност
преливащо-сливащи.
Дано ми простиш, Любов,
но тръгвам си в най-сребърната зима.
Премълчах те...
А обичах ръцете му, скитнице!
© Киара All rights reserved.
