20 may 2006, 22:37

* * *

Poesía

1.7K 0 8

х х х

Да си отиват рано и завинаги -
такава е съдбата на чудаците.
Да хванат пътя без окото им да мигне.
На тихата посредственост да ни оставят,

та да се чудим - тъжни или завистни
да продължаваме след тях да кретаме,
а те отгоре мълком да се забавляват.
Такава е съдбата на поетите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

gerrda (Геновева Христова)

Това, което си написала, е толкова така, че чак не мога да опиша!

2007-09-16T06:19:00+03:00
Ванилин (Ванилин Гавраилов)

Хм! Прозрението си е прозрение! Поздрави, Анелия! Чакаме нови неща от теб!

2007-09-09T00:48:03+03:00
MOJSEI (Валери Рибаров)

Посредствеността най-често е воюваща,
окичила се с титлата "поет"
и болката с природата, римуваща
й става начин на живот - предвзет.

Към истините обществото неразбрано
не може да търпи перо сърдечно,
но вече никак не е рано
сред нас да има направление човечно!

2006-06-07T11:54:23+03:00
maeva_va

Нямам думи! Поздравления!

2006-05-29T11:16:29+03:00
Логична (Диана Борисова)

Чудесно!!!
Добре казано!!!

2006-05-24T22:36:28+03:00

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0