20 may 2006, 22:37

* * *

  Poesía
1.7K 0 8

х х х

Да си отиват рано и завинаги -
такава е съдбата на чудаците.
Да хванат пътя без окото им да мигне.
На тихата посредственост да ни оставят,

та да се чудим - тъжни или завистни
да продължаваме след тях да кретаме,
а те отгоре мълком да се забавляват.
Такава е съдбата на поетите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анелия Шишкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това, което си написала, е толкова така, че чак не мога да опиша!
  • Хм! Прозрението си е прозрение! Поздрави, Анелия! Чакаме нови неща от теб!

  • Посредствеността най-често е воюваща,
    окичила се с титлата "поет"
    и болката с природата, римуваща
    й става начин на живот - предвзет.

    Към истините обществото неразбрано
    не може да търпи перо сърдечно,
    но вече никак не е рано
    сред нас да има направление човечно!
  • Нямам думи! Поздравления!
  • Чудесно!!!
    Добре казано!!!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...