mishona_art (Анелия Шишкова) mishona_art (Анелия Шишкова)
17
May 20, 2006, 10:37 PM

* * *

  Poetry
1.7K 0 8

х х х

Да си отиват рано и завинаги -
такава е съдбата на чудаците.
Да хванат пътя без окото им да мигне.
На тихата посредственост да ни оставят,

та да се чудим - тъжни или завистни
да продължаваме след тях да кретаме,
а те отгоре мълком да се забавляват.
Такава е съдбата на поетите.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анелия Шишкова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • gerrda (Геновева Христова)
    gerrda (Геновева Христова)
    Това, което си написала, е толкова така, че чак не мога да опиша!
  • Ванилин (Ванилин Гавраилов)
    Ванилин (Ванилин Гавраилов)
    Хм! Прозрението си е прозрение! Поздрави, Анелия! Чакаме нови неща от теб!
  • MOJSEI (Валери Рибаров)
    MOJSEI (Валери Рибаров)

    Посредствеността най-често е воюваща,
    окичила се с титлата "поет"
    и болката с природата, римуваща
    й става начин на живот - предвзет.

    Към истините обществото неразбрано
    не може да търпи перо сърдечно,
    но вече никак не е рано
    сред нас да има направление човечно!
  • maeva_va
    maeva_va
    Нямам думи! Поздравления!
  • Логична (Диана Борисова)
    Логична (Диана Борисова)
    Чудесно!!!
    Добре казано!!!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0