20 мая 2006 г., 22:37

* * *

Поэзия

1.7K 0 8

х х х

Да си отиват рано и завинаги -
такава е съдбата на чудаците.
Да хванат пътя без окото им да мигне.
На тихата посредственост да ни оставят,

та да се чудим - тъжни или завистни
да продължаваме след тях да кретаме,
а те отгоре мълком да се забавляват.
Такава е съдбата на поетите.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

gerrda (Геновева Христова)

Това, което си написала, е толкова така, че чак не мога да опиша!

2007-09-16T06:19:00+03:00
Ванилин (Ванилин Гавраилов)

Хм! Прозрението си е прозрение! Поздрави, Анелия! Чакаме нови неща от теб!

2007-09-09T00:48:03+03:00
MOJSEI (Валери Рибаров)

Посредствеността най-често е воюваща,
окичила се с титлата "поет"
и болката с природата, римуваща
й става начин на живот - предвзет.

Към истините обществото неразбрано
не може да търпи перо сърдечно,
но вече никак не е рано
сред нас да има направление човечно!

2006-06-07T11:54:23+03:00
maeva_va

Нямам думи! Поздравления!

2006-05-29T11:16:29+03:00
Логична (Диана Борисова)

Чудесно!!!
Добре казано!!!

2006-05-24T22:36:28+03:00