15 feb 2008, 11:58

* * * 

  Poesía » Otra
653 0 13
Мислите - тихи нощни птици,
една след друга кацат в мен.
Живи рани - две тъмни зеници,
дъждовност носят. Тежък плен.
Усукано - чувства като ураган,
черно въже душата наранява.
Убежището - дълго пазен храм,
като песъчинки се разпилява...
Изтънява нишка до прозрачност,
нараняват думи, следи бележат,
ад за душата е, до непонятност.
Корените дълбоки, не се режат... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??