* * *
Мислите - тихи нощни птици,
една след друга кацат в мен.
Живи рани - две тъмни зеници,
дъждовност носят. Тежък плен.
Усукано - чувства като ураган,
черно въже душата наранява.
Убежището - дълго пазен храм,
като песъчинки се разпилява...
Изтънява нишка до прозрачност,
нараняват думи, следи бележат,
ад за душата е, до непонятност.
Корените дълбоки, не се режат...
Остават белези там - рани зеят,
вътрешни рани, от страдание.
А в ляво тихо е, птици не пеят,
лице помръква сред отчаяние.
На кръстопът. Избор лек няма,
яма зее, дълбока пазва отваря,
място трънливо, болка голяма,
една кървяща сълза прогаря...
Битка е вечна, надежди умират,
оставят раните следи в душата.
Любов и обич сърце раздират
и най е тежко да си в средата…
(а)
13.02.2008г
© Анета Саманлиева All rights reserved.
