18 ene 2009, 18:24

* * *

  Poesía
606 0 3

Ти можеш лесно да си тръгнеш,

аз няма да те моля да се върнеш,

само искам всичко да си вземеш,

спомените, болката и да заминеш.

 

Ти не обръщай поглед назад,

аз може да стоя там и да чакам,

но ти не се обръщай, продължавай,

ден след ден върви напред и забравяй.

 

Ти ще живееш живота си както вчера,

вчера, когато мен ме нямаше,

ще вървиш стъпка по стъпка

и ще оставяш следите, по които аз ще вървя.

 

Ти някой ден ще стигнеш до края,

а аз ще бъда точно зад теб

и секундите до сетния ти час ще броя

за да затворя очите си празни с теб.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елизабет Николаева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...