Jan 18, 2009, 6:24 PM

* * *

  Poetry
604 0 3

Ти можеш лесно да си тръгнеш,

аз няма да те моля да се върнеш,

само искам всичко да си вземеш,

спомените, болката и да заминеш.

 

Ти не обръщай поглед назад,

аз може да стоя там и да чакам,

но ти не се обръщай, продължавай,

ден след ден върви напред и забравяй.

 

Ти ще живееш живота си както вчера,

вчера, когато мен ме нямаше,

ще вървиш стъпка по стъпка

и ще оставяш следите, по които аз ще вървя.

 

Ти някой ден ще стигнеш до края,

а аз ще бъда точно зад теб

и секундите до сетния ти час ще броя

за да затворя очите си празни с теб.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елизабет Николаева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...