9 sept 2006, 10:55

* * *

  Poesía
591 0 4
Липсваш ми, искам те, чакам -
твоята нежност, обич, любов.
Желая те, но теб вече те няма,
а те виждам в спомените си и вехна бавно.
Пролет идва, природата се преражда сякаш,
Всичко пак позеленя, стана прекрасно,
а аз умирам бавно и на теб дължа това,
но обещавам - "ще ти се издължа"!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти,мила Радост!
  • Много ми хареса този стих!Браво!6
  • Благодаря ти!Незаминим съвет Гери!Страхотна приятелка си!Защо не те познавам лично.....
  • Лунна сянко, колкото и да те боли, опитай се да го намразиш.Пък и мъжете не са свършили на този свят?Горе главата!Май скоро не си поглеждала в огледалото колко си красива, за да се убедиш че си номер 1!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...