9 сент. 2006 г., 10:55

* * * 

  Поэзия
457 0 4
Липсваш ми, искам те, чакам - твоята нежност, обич, любов. Желая те, но теб вече те няма, а те виждам в спомените си и вехна бавно. Пролет идва, природата се преражда сякаш, Всичко пак позеленя, стана прекрасно, а аз умирам бавно и на теб дължа това, но обещавам - "ще ти се издължа"!

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти,мила Радост!
  • Много ми хареса този стих!Браво!6
  • Благодаря ти!Незаминим съвет Гери!Страхотна приятелка си!Защо не те познавам лично.....
  • Лунна сянко, колкото и да те боли, опитай се да го намразиш.Пък и мъжете не са свършили на този свят?Горе главата!Май скоро не си поглеждала в огледалото колко си красива, за да се убедиш че си номер 1!
Предложения
: ??:??