9.09.2006 г., 10:55

* * *

587 0 4
Липсваш ми, искам те, чакам -
твоята нежност, обич, любов.
Желая те, но теб вече те няма,
а те виждам в спомените си и вехна бавно.
Пролет идва, природата се преражда сякаш,
Всичко пак позеленя, стана прекрасно,
а аз умирам бавно и на теб дължа това,
но обещавам - "ще ти се издължа"!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти,мила Радост!
  • Много ми хареса този стих!Браво!6
  • Благодаря ти!Незаминим съвет Гери!Страхотна приятелка си!Защо не те познавам лично.....
  • Лунна сянко, колкото и да те боли, опитай се да го намразиш.Пък и мъжете не са свършили на този свят?Горе главата!Май скоро не си поглеждала в огледалото колко си красива, за да се убедиш че си номер 1!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...