24 ago 2007, 9:13

***

  Poesía
748 0 15

Рискувам, римувам, рисувам,
без страх, без мисли на глас, без бои.
Разлиствам стари тетрадки,
безброй спомени дишат във тях.
Макар и да са много прашни,
крият толкова неща. Но ми става светло,
когато се разровя из тях.

Обичам, любя, прераждам,
всяко чувство на път да си тръгне.
Аз не мога да разлюбвам,
а всеки ден по някого
или по нещо обиквам.
За да съм себе си,
пълня сърцето си с обич -
приятелска, истинска, вечна...
За мен тези чувства са до гроб!!!

И щастлива съм
като раздавам себе си.
Не съжалявам за нито един миг.
Разлюбвам всяка безчовечност
на всеки, погазил уважение и честност!
Играя в познатите ни филми,
само че без роля и сценарий.
Така е по-лесно, иначе ме хващат,
че започвам да лъжа, мамя или плагиатствам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...