Aug 24, 2007, 9:13 AM

***

  Poetry
752 0 15

Рискувам, римувам, рисувам,
без страх, без мисли на глас, без бои.
Разлиствам стари тетрадки,
безброй спомени дишат във тях.
Макар и да са много прашни,
крият толкова неща. Но ми става светло,
когато се разровя из тях.

Обичам, любя, прераждам,
всяко чувство на път да си тръгне.
Аз не мога да разлюбвам,
а всеки ден по някого
или по нещо обиквам.
За да съм себе си,
пълня сърцето си с обич -
приятелска, истинска, вечна...
За мен тези чувства са до гроб!!!

И щастлива съм
като раздавам себе си.
Не съжалявам за нито един миг.
Разлюбвам всяка безчовечност
на всеки, погазил уважение и честност!
Играя в познатите ни филми,
само че без роля и сценарий.
Така е по-лесно, иначе ме хващат,
че започвам да лъжа, мамя или плагиатствам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...