С вятърни мелници трябва да престана да се боря...
Може би трябва да спра да вярвам и да се надявам.
Суха от водата няма да изляза, каквото и да сторя.
И когато дойде краят, само аз ще страдам...

Не се щадих и себе си раздадох,
без свян, без жал... без мисъл някаква, разумна,
душа и тяло - всичко ти отдадох,
нещичко да съхраня... дори не ми и хрумна?!

Във моя свят ти цвят внесе - факт!
И разнообразие, и топлина, и смях,
и наистина - дори не осъзнавам как,
но със теб е по-сладко и от грях...


Накрая вероятно ще останат само спомени
за нашите моменти, за страстта...
От предразсъдъци и страх поробени,
може никога да не открием любовта.